Рисувам и си мисля, а понякога само рисувам и се опитвам да не мисля. И се чудя кога ли става по-добре?!? Но едно е сигурно на 100%. Каквото и да чувствам, винаги излиза на листа, дори и да опитвам да нарисувам нещо, противоположно на вътрешното си състояние. И го усещат безпогрешно - приятели, фенове, клиенти... и няма значение дали си с масло, акварел или дигитал... тя емоцията, моментното състояние си е там и изпраща невидими постлания. 

А сега за голямата ми любов - акварела. Ле-ле интересно е... и е трудно, но интересното е повече. Мисля, че никога няма да ми омръзне - колкото автори, толкова подходи. Изумявам се - една и съща боя, а толкова стилове на работа... и чувствам се като Алиса в страната на чудесата. Дали със суха четка или ще овладявам локвите вода по листа... или ще боря композицията и разните му там елементи... 

И искам да изглежда майсторски. Да изглежда леко пипнато и от раз, а е трудно... но ми харесва, винаги ме предизвиква, да мога още, да пробвам още веднъж и знам, че мога още по-добре... толкова е стимулиращо